братуваха

Речник на българския език

1. братуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

братуваха е производна форма на братувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. братуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

братуваха е производна форма на братувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).