братимяло

Речник на българския език

1. братимяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

братимяло е производна форма на братимя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. братимяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

братимяло е производна форма на братимя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).