братимило

Речник на българския език

1. братимило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

братимило е производна форма на братимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. братимило — мин. деят. св. прич. ср. р.

братимило е производна форма на братимя (мин. деят. св. прич. ср. р.).