братимил

Речник на българския език

1. братимил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

братимил е производна форма на братимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. братимил — мин. деят. св. прич. м. р.

братимил е производна форма на братимя (мин. деят. св. прич. м. р.).