бранувахте

Речник на българския език

1. бранувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бранувахте е производна форма на бранувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бранувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бранувахте е производна форма на бранувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).