брануваха

Речник на българския език

1. брануваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

брануваха е производна форма на бранувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брануваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

брануваха е производна форма на бранувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).