бранувах

Речник на българския език

1. бранувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бранувах е производна форма на бранувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бранувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бранувах е производна форма на бранувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).