бранувало

Речник на българския език

1. бранувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бранувало е производна форма на бранувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бранувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бранувало е производна форма на бранувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бранувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бранувало е производна форма на бранувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бранувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бранувало е производна форма на бранувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).