бранува

Речник на българския език

1. бранува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бранува е производна форма на бранувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бранува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бранува е производна форма на бранувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бранува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бранува е производна форма на бранувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).