бранило
1.
бранило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
бранило
е производна форма
на браня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
бранило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
бранило
е производна форма
на браня (мин. деят. св. прич. ср. р.).