бранила

Речник на българския език

1. бранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бранила е производна форма на браня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бранила е производна форма на браня (мин. деят. св. прич. ж. р.).