бранело

Речник на българския език

1. бранело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бранело е производна форма на браня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бранело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бранело е производна форма на браня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).