брал съм

Речник на българския език

1. брал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

брал съм е производна форма на бера (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. брал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

брал съм е производна форма на бера (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).