бракувах

Речник на българския език

1. бракувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бракувах е производна форма на бракувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бракувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бракувах е производна форма на бракувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).