бракува

Речник на българския език

1. бракува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бракува е производна форма на бракувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бракува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бракува е производна форма на бракувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бракува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бракува е производна форма на бракувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).