бракосъчетало

Речник на българския език

1. бракосъчетало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бракосъчетало е производна форма на бракосъчетая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бракосъчетало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бракосъчетало е производна форма на бракосъчетая (мин. деят. св. прич. ср. р.).