бракосъчетал

Речник на българския език

1. бракосъчетал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бракосъчетал е производна форма на бракосъчетая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бракосъчетал — мин. деят. св. прич. м. р.

бракосъчетал е производна форма на бракосъчетая (мин. деят. св. прич. м. р.).