бракосъчетавал

Речник на българския език

1. бракосъчетавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бракосъчетавал е производна форма на бракосъчетавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бракосъчетавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бракосъчетавал е производна форма на бракосъчетавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бракосъчетавал — мин. деят. св. прич. м. р.

бракосъчетавал е производна форма на бракосъчетавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бракосъчетавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бракосъчетавал е производна форма на бракосъчетавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).