бояли

Речник на българския език

1. бояли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бояли е производна форма на боя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бояли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бояли е производна форма на боя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бояли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бояли е производна форма на боя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бояли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бояли е производна форма на боя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).