боцнел

Речник на българския език

1. боцнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

боцнел е производна форма на боцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. боцнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

боцнел е производна форма на боцна (мин. деят. несв. прич. м. р.).