боцвахте

Речник на българския език

1. боцвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

боцвахте е производна форма на боцвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. боцвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

боцвахте е производна форма на боцвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).