борили

Речник на българския език

1. борили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

борили е производна форма на боря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. борили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

борили е производна форма на боря се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).