борила

Речник на българския език

1. борила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

борила е производна форма на боря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. борила — мин. деят. св. прич. ж. р.

борила е производна форма на боря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).