боляло

Речник на българския език

1. боляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

боляло е производна форма на болея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. боляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

боляло е производна форма на болея (мин. деят. св. прич. ср. р.).