бойкотирах

Речник на българския език

1. бойкотирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бойкотирах е производна форма на бойкотирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бойкотирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бойкотирах е производна форма на бойкотирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).