бойкотирало

Речник на българския език

1. бойкотирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бойкотирало е производна форма на бойкотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бойкотирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бойкотирало е производна форма на бойкотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бойкотирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бойкотирало е производна форма на бойкотирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бойкотирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бойкотирало е производна форма на бойкотирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).