бодвал

Речник на българския език

1. бодвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бодвал е производна форма на бодвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бодвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бодвал е производна форма на бодвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бодвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бодвал е производна форма на бодвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бодвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бодвал е производна форма на бодвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).