богохулствувал

Речник на българския език

1. богохулствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

богохулствувал е производна форма на богохулствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. богохулствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

богохулствувал е производна форма на богохулствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. богохулствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

богохулствувал е производна форма на богохулствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. богохулствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

богохулствувал е производна форма на богохулствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).