боготворяло

Речник на българския език

1. боготворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

боготворяло е производна форма на боготворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. боготворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

боготворяло е производна форма на боготворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).