боготворила

Речник на българския език

1. боготворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

боготворила е производна форма на боготворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. боготворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

боготворила е производна форма на боготворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).