богатяло

Речник на българския език

1. богатяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

богатяло е производна форма на богатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. богатяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

богатяло е производна форма на богатея (мин. деят. св. прич. ср. р.).