боботил е

Речник на българския език

1. боботил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

боботил е е производна форма на боботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. боботил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

боботил е е производна форма на боботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).