боботело

Речник на българския език

1. боботело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

боботело е производна форма на боботя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. боботело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

боботело е производна форма на боботя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).