бляло

Речник на българския език

1. бляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бляло е производна форма на блея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

бляло е производна форма на блея (мин. деят. св. прич. ср. р.).