блъфирало

Речник на българския език

1. блъфирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъфирало е производна форма на блъфирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блъфирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъфирало е производна форма на блъфирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. блъфирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

блъфирало е производна форма на блъфирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. блъфирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блъфирало е производна форма на блъфирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).