блъснете

Речник на българския език

1. блъснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

блъснете е производна форма на блъсна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. блъснете — повелително наклонение, мн. ч.

блъснете е производна форма на блъсна (повелително наклонение, мн. ч.).