блъснел

Речник на българския език

1. блъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блъснел е производна форма на блъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

блъснел е производна форма на блъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).