блъввало

Речник на българския език

1. блъввало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъввало е производна форма на блъввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блъввало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блъввало е производна форма на блъввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. блъввало — мин. деят. св. прич. ср. р.

блъввало е производна форма на блъввам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. блъввало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блъввало е производна форма на блъввам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).