блъввала

Речник на българския език

1. блъввала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блъввала е производна форма на блъввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блъввала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блъввала е производна форма на блъввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. блъввала — мин. деят. св. прич. ж. р.

блъввала е производна форма на блъввам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. блъввала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

блъввала е производна форма на блъввам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).