блуждало

Речник на българския език

1. блуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блуждало е производна форма на блуждая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

блуждало е производна форма на блуждая (мин. деят. св. прич. ср. р.).