блуждала

Речник на българския език

1. блуждала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блуждала е производна форма на блуждая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блуждала — мин. деят. св. прич. ж. р.

блуждала е производна форма на блуждая (мин. деят. св. прич. ж. р.).