блуждал

Речник на българския език

1. блуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блуждал е производна форма на блуждая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

блуждал е производна форма на блуждая (мин. деят. св. прич. м. р.).