блуждаело

Речник на българския език

1. блуждаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блуждаело е производна форма на блуждая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блуждаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блуждаело е производна форма на блуждая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).