блуждаели

Речник на българския език

1. блуждаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

блуждаели е производна форма на блуждая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блуждаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

блуждаели е производна форма на блуждая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).