блуждаел

Речник на българския език

1. блуждаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блуждаел е производна форма на блуждая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блуждаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

блуждаел е производна форма на блуждая (мин. деят. несв. прич. м. р.).