блиндирахте

Речник на българския език

1. блиндирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

блиндирахте е производна форма на блиндирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. блиндирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

блиндирахте е производна форма на блиндирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).