блиндирал

Речник на българския език

1. блиндирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блиндирал е производна форма на блиндирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блиндирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блиндирал е производна форма на блиндирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блиндирал — мин. деят. св. прич. м. р.

блиндирал е производна форма на блиндирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. блиндирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

блиндирал е производна форма на блиндирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).