бликнело

Речник на българския език

1. бликнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бликнело е производна форма на бликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бликнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бликнело е производна форма на бликна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).