близнило

Речник на българския език

1. близнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

близнило е производна форма на близня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. близнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

близнило е производна форма на близня (мин. деят. св. прич. ср. р.).