близнил

Речник на българския език

1. близнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

близнил е производна форма на близня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. близнил — мин. деят. св. прич. м. р.

близнил е производна форма на близня (мин. деят. св. прич. м. р.).